Опасна повратна точка в Близкия изток
Нападението с ракети и дронове на Иран против Израел бележи рискова повратна точка във военните дейности, провокирани от офанзивата на Хамас от 7 октомври и ответната атака на Израел в Газа. Той сложи в полезрението десетилетната война в сянка сред ислямската република и еврейската страна и приближи Близкия изток до пълномащабен районен спор, който би имал пагубни последствия за района и отвън него.
Техеран предприе необмислен хазарт с първото непосредствено нахлуване против Израел от иранска земя, възмездие за нападението против консулския му комплекс в Дамаск, при което бяха убити седем Революционни гвардейци. И Израел, и Иран в този момент се стремят да възстановят възпирането си с все по-рискована ескалация. Те би трябвало да бъдат уверени да спрат.
Старите правила на Близкия изток бяха анулирани след нападението на Хамас на 7 октомври, при което починаха 1200 души, а други 250 бяха взети за заложници. Според Съединени американски щати Иран не е взел участие в офанзивата на Хамас, само че неговите подставени лица в района си разменят огън с Израел през последните месеци. Напрежението беше високо, само че и Иран, и Израел желаеха да избегнат директна борба.
Атаката на Израел против комплекса в Дамаск подвигна залозите на ново равнище, като Иран я смяташе за посягане против своя суверенитет. Отговорът на Техеран беше солиден, включващ повече от 300 дрона и ракети. Но най-важното е, че противовъздушната защита на Израел, подкрепяна от Съединени американски щати, Обединеното кралство, Франция и Йордания, унищожи към 99 % от снарядите.
Сега Иран даде знак, че не желае по-нататъшна ескалация. А западните сътрудници на Израел, водени от Съединени американски щати, го приканват да не дава отговор и да рискува тотална война с Иран, до момента в който възнамеряват дипломатически отговор. Израел би трябвало да се вслуша в тези апели.
През последните седмици, на фона на възходящото опустошаване в Газа, Израел стана все по-изолиран, като даже президентът на Съединени американски щати Джо Байдън, най-верният му покровител, излъчи възходящи рецензии към воденето на войната в Газа. Но урокът, който Израел може да вземе е, че когато е под опасност, неговите съдружници се сплотяват. Наистина сигурността на Израел зависи от поддръжката на Запада и от безмълвното единодушие на арабските съседи, които таят сходни опасения по отношение на заканите, произлизащи от Иран и ислямския екстремизъм.
В продължение на месеци министър председателят на Израел Бенямин Нетаняху вбесява съдружниците си, като подценява огромна част от препоръките им, макар че предупреждаваха за рисковите последствия от дейностите му. Това е време за Израел да прегърне поддръжката и препоръките на своите приятели; да направи равносметка, а не да се втурне в друга, доста по-голяма война.
Съединени американски щати и арабските страни оферират на Израел излаз от рецесията, който би му разрешил да отговори на опасенията си за сигурността, да изолира в допълнение Иран и потушава палестинската враждебност. То идва под формата на техните по-мащабни проекти за стабилно разрешаване на войната в Газа и районните безредици, които тя разпали. Той изисква Израел да се съгласи на преустановяване на огъня в обсадената линия и да обезпечи освобождението на израелските заложници. Той също по този начин планува да даде на палестинците политически небосвод с съответни стъпки към основаването на палестинска страна. В подмяна арабските страни, в това число Саудитска Арабия, ще възстановяват връзките си с Израел. Това би положило основите за подкрепяна от Съединени американски щати израелско-арабска коалиция за сигурност от типа, който Израел от дълго време желае.
Военният кабинет на Израел претегля опциите си. По-крайните детайли в крайнодясното държавно управление на Нетаняху биха се отдръпнали от догатката, че една иранска офанзива би трябвало да остане без отговор и войната в Газа би трябвало да завърши. И въпреки всичко сигурността на Израел и съюзите, от които се нуждае, не могат да бъдат изковани, в случай че не приключи войната в Газа, която, въпреки и съществено унизителна за Хамас, също аргументи големи цивилни жертви и филантропична злополука. Израел би трябвало да направи сложен избор. Трябва да слуша своите съдружници.
